Хората в технологичния свят вече свикнаха всичко, което вчера е изглеждало невъзможно, днес да е съвсем естествено и обикновено. Още преди 20-30 години, произнасяйки думата “компютър”, човек си представяше огромни стаи, оборудвани с купища техника. А днес тези странни машини от едно време са се превърнали в нещо никак не голямо и доста удобно дори за носене, което може да бъде с размерите на работна чанта или дори на портмоне. И все пак, никой тогава не можеше да си представи, че след известно време огромната слушалка на телефона с голямата антена ще се превърне в един най-обикновен мобилен телефон.
Благодарение на безкабелните средства за комуникация, станали неделима част от съвремието ние имаме възможността да общуваме вече с целия свят. При това с няколко малки движения на някои от пръстите си.
По мнение на анализатори от CNN, технологията от стандарта IEEE 802.16-2004, наричана WiMAX (Worldwide Interoperability for Microwave Access), е напълно достойна да бъде включена към десетте най-перспективни явления на първите 10 години на този век . Ако може да се вярва на експертите на изследователските фирми Parks Associates, към края на 2009-та година от стандарта WiMAX ще се възползват повече от 7 милиона абонати.
WiMAX обещава да надскочи всичко, което сме виждали до сега от WiFi. Подобренията засягат не само скоростта, която сега е на много по-добро ниво, но и достъпността при използване. За да разберете по-добре разликите, ако до сега не сте чували за тези мрежи нека ви дадем един пример:
Wi-Fi се ръководи от принципа на състезанието между отделните клиенти и най-вече това какво е разстоянието до “горещата точка”. Това означава, че потребителите, намиращи се по-далеко от точката за достъп, са в по-неизгодно положение от тези, които са в близост до нея. Използването на подобна схема прави вероятна ситуацията, в която клиент, позициониран на значителна дистанция от АР, дълго време не получава прозорец за достъп поради наличие на потребители в близост до нея, окупирали по-голямата част от ресурсите й.
При WiMAX обаче говорим за съвсем различен начин за работа с крайните потребители. За да осигури равнопоставеност на клиентите, свързани към една и съща точка за достъп след свързването на даден потребител към горещата точка той трябва да се “бори” с другите клиенти само в момента на начално свързване. След това на всеки вече регистрирал се потребител бива осигурен времеви прозорец, през който той може да комуникира с точката за достъп. Благодарение на гъвкавостта на използваните алгоритми този прозорец може да се намалява или увеличава, позволявайки адаптация на ресурсите спрямо потребителите, но през цялото време той остава асоцииран към първоначално заявилия го клиент. Благодарение на алгоритмите точката за достъп може да понася значителни натоварвания, без това да се отразява на качеството на връзката с отделните клиенти.
В допълнение към тези разлики, стандартите WiMAX използват различни честотни ленти – първоначално 802.16 използва честоти в диапазона от 10 до 66 GHz. По-късно, през 2004 г., бива представена нова версия под името 802.16а, позволяваща употребата на честотни ленти в областта от 2 до 11 GHz. Версия 802.16е добавя поддръжката на оrthogonal frequency-division. Това е технология, с която значително се покачва качеството на връзката и най-вече се подобрява енергопотреблението. Освен тези подобрения WiMAX превъзхожда WiFi и с някои други свои характеристики: подобрена сигурност при комуникация, съчетана с увеличена дистанция между клиента–точката за достъп.
За самия достъп до услугите, предлагани през тази нова мрежа , непрекъснато се разработват нови и нови крайни устройства. В момента на пазара се предлагат безжични модеми, които могат да се свържат директно с компютър и телефон, модели с интегриран Wi-Fi access point, модеми под формата на PCMCIA карти за лаптопи, а в момента е в процес на разработка интегриран чипсет, който предстои да бъде вграждан в лаптопи, PDA, мобилни телефони и други устройства.
Всички изброени факти до тук карат огромна част от анализаторите в бранша да определят тази мрежа като основа за четвъртото поколение мобилни комуникации (т. Нар. 4G или четвърта генерация в комуникациите). Специалистите сочат мрежата като най-голямата потенциална заплаха за телекомните и изградените вече 3G, 3.5G мрежи и т.н. Структурата на WiMax силно наподобява тази на GSM операторите, изградена е на клетъчен принцип. Основата и е оптична опорна мрежа, към която базовите станции за абонатен достъп са свързани посредством радио канали в диапазона.