Ревюта
Новината е представена
от Г. Марков [гл.редактор]
Мобилните устройства на Linux
В света днес са разпространени две основни операционни системи за мобилни устройства-Windows Mobile и Symbian OS (S60 и UIQ) и то без да се смятат многото закрити, частни платформи за обикновени телефони. Но най-голяма известност получават устройствата, изградени на базата на ОС с отворен изходен код. Макар и посочените платформи да са малко разнообразни, тях ги обединява основата Linux и принципите за оформяне. Затова следва те да се обединят под наименованието Linux-устройства.
Почитателите на тази операционна система я смятат за едно от най-великите явления в компютърния свят, а скептиците виждат в нейно лице корпорация, чиято цел е да накара потребителите да седнат зад комерсиалните им UNIX-системи.
Мобилните телефони на Linux са отражение на процесорите в компютърна среда. Аналогично на него съществуват и много други платформи за мобилни устройства.
Вчера
Както често се случва в мобилната индустрия, новите технологии отначало се внедряват не в обикновените телефони, а в по-сложни устройства. Веднага трябва да се каже, че става въпрос не за обикновените настолни версии на компанията, а за специални версии на ОС, оптимизирани за работа с мобилни устройства. В качеството на пример може да се приеме популярният PDA Linux Embedded в различни варианти, един от които стана платформата Qtopia и Trolltech.
През 2000 година се появи и първият масов PDA под управлението на ОС Linux – Helio, а след това и Agenda VR3 от Agenda Computing.
С разпространените комуникатори се появиха и устройства под управлението на Linux, например ROAD S101, който работеше чрез Qtopia Phone Edition.
В началото на 2001 година се появи първата информация за PDA Sharp Zaurus SL-5000, а официално моделът беше представен през октомври същата година. За разлика от някои други Linux-PDA, това беше едно завършено устройство със сериозни характеристики-206 МГц процесор, Intel StrongARM SA-1100, 32 MB оперативна памет и 16 MB флаш-памет, 3,7 инчов QVGA-екран. Но не по-малко интересна е конструкцията на QWERTY-клавиатурата, намираща се под предния панел.
Програмно моделът беше изграден на базата на ОС Linux с ядро 2.4.х. Тази програмна среда предложи на потребителя много възможности като PIM-мениджър, телефонен справочник, органайзер, медиа плеъйр, файлов мениджър, редактор и много други. Отсъствието на без кабелни интерфейси не беше критично за 2002 година. Освен това то беше за сметка на двете слот карти CF и SD/MMC.
Комерсиалната версия на модела стана Sharp Zaurus SL-5500. В последствие бяха пуснати още няколко междинни модела-SL-A300, SL-5600 и SL-B500, като последните работеха с не по-мощен процесор Intel XScale. Накрая през декември 2002 година в Япония започнаха продажбите на Sharp Zaurus SL-C700, като даденият модел се оказа епоха за своя пазар: в него бяха променени дисплеят с VGA-разширение, изготвен по новата технология CG-Silicon. Той се отличаваше с необикновена яркост.
Освен това бяха подобрени апаратните характеристики. Процесорът Intel XScale PXA250 400 Mhz, 64 MB ROM и 32 MB RAM бяха интересни, но още по-интересен се оказа технологията на модела.
Програмните подобрения се състоят в новото ядро Linux 2.4.18, а единственият минус на устройството беше малкото разпространение зад границата на Япония.
Следващата концепция на компанията, информацията за която се появи в CITA Wireless 2002 беше един още по-екзотичен модел. Компанията Wildseed представи устройството, чиято основа бяха Smart Skins.
През лятото на 2004 година се появи информация за телефона на китайската компания Datang. Устройството беше интересно не само за Linux, но и за работата на третото поколение на TD-SCDMA.
През април 2005 година беше представен китайският телефон Yulong Coolpad 858. Освен работата под управлението на Qtopia Phone Edition, апаратът разполагаше с поддръжка за GSM и CDMА едновременно.
Апаратите на Linux предлагаха не само производителите. През юни 2006 година беше анонсиран телефонът Twin на френският виртуален оператор MVNO) Neuf.
Безусловно имаше и други прототипи и серийни модели, изградени на базата на компанията, но най-масовите сред тях се появиха на китайския пазар.
През 2005 година се появи още един апарат на Linux-смартфонът ZTE e3, който се управляваше със същата платформа Qtopia Phone Edition..
Най-успешната линия на компанията бе от серията Е28 Ltd, която включваше телефоните Е2800+ , Е2831 и Е2861.
Друг модел, изграден на базата на тази компания е Siemens SXG75, който беше и един от последните телефони на немската компания до обединението с BenQ.
Както става ясно съдбата на Linux-устройствата на европейските пазари не е проста, което не може да се каже за Азия, където те вече са достатъчно разпространени.
Паралелно през 2005 година на пазара се появи GSM/CDMA апарата SCH-i819, а в края на 2006 се появи информация за разработката на Samsung Eidicom под управлението на Qtopia Phone Edition. Що се касае до позициите на компанията в Япония, може да се каже,че те са доста силни.
Апарати, които станаха известни и показателни за Linux станаха: Panasonic P902i, Panasonic P901iTV, Panasonic P902iS, NEC N902iX.
Въпреки всичките многообразни решения трябва да се съзнават и недостатъците на Linux. За съжаление повечето разгледани устройства имат затворени ОС версии, което не позволява създаването и придобиването на допълнителни програми. До масовия пазар се добраха единици и почти всички от тях бяха ограничени от локални пазари (Китай, Япония).
Днес
Една от компаниите, които днес са ориентирани към Linux, това е Motorola. Въпреки многобройните разработки на различните компании в миналото и перспективните в бъдеще, именно апаратите на тази компания осигуряват лавина от продажби на Linux-устройствата. Любопитно е това, че до съвсем скоро американската компания не ги определяше като смартфони. Причината за това беше липсата на ОС. Затова устройствата на Motorola заеха междинно състояние между телефоните и смартфоните. За съжаление подобна политика на даде своите плодове. За дълъг период от време мобилният Linux така и не успя да бъде конкуренция на Symbian OS и Windows Mobile.
Ситуацията се промени миналата година, когато критичната ситуация около компанията Motorola доведе до решението да се анонсират и рекламират по-солидно устройствата на Linux. Днес може да се говори за цяла серия от подобни продукти, като например MOTOROKR Z6, MOTORAZR2 V8.
На ново ниво разработката на Linux-устройствата от Motorola започна през 2003 година. За тях се използваше версията ОС MontaVista CEE (Consumer Electronics Edition). Интересно е, че дадената операционна система е предназначена за различни цифрови устройства, а не само за мобилни телефони.
За масовото развитие на телефоните на Motorola, изградени на основата на Linux стана ясно през 2003 година, а през декември същата година на пазара се появи модела Motorola А760. Апаратът се появи на азиатския пазар и беше интересен не толкова с програмното си развитие, колкото с техническите си характеристики. Трябва да се споменат такива функции като Bluetooth, ИК-порт, медиаплейър , сензорен екран.
През следващите няколко години компанията не спря да пуска на пазара Linux-устройства с висока функционалност и сензорни екрани. Почти всички от тях бяха достъпни само за локалния китайски пазар или въобще не попаднаха там.
Сред тях е моделът Motorola А768,, в който бяха подобрени възможностите на платформата що се отнася до работата с видео, той стана и един функционален интернет-браузер. В същата година се появи Motorola Е680 с поддръжка на TransFlash (microSD) и подобрени мултимедийни възможности.
През 2005 година на пазара се появи Motorola MING A1200, която стана много популярна в Китай. Не удивително е това, че през 2007 от компанията си спомниха за MING, защото моделът стана своеобразен мост между еднообразните Р2К-телефони и Linux-апаратите от новото поколение. Втората страна, където започнаха да се появява модела е Бразилия, където той е известен като Motorola MOTOTASK A1200i. А в Европа вече се появи MOTOMING A1200e.
Сред другите нови модели със сензорни екрани могат да се споменат и Motorola А728,и А732, които благодарение на сензорната си клавиатура започнаха да изглеждат една перспективна технология.
Първият подобен модел без сензорен екран е Motorola Е895, който така и не получи разпространение.
Определено един от най-масовите апарати стана ROKR E2, който стана новият музикален бестселър, разполагащ с процесор Intel XScale PXA270, луксозен QVGA-екран и отлични музикални възможности, в това число и 3,5 мм място за включване на слушалки, FM-радио и интернет радио iRadio. Много жалко обаче, че устройството не успя да се добере до много страни, в това число и Русия.
През 2007 година компанията подготви съвсем други апарати. До преди това Linux апаратите на Motorola бяха изградени на базата на EzX с основа Linux 2.4.х. Днес новата платформа е Linux-Java. За съжаление тя все още не е доразвита за любителите на ПО.
Първото устройство с новата платформа стана Motorola MOTOROKR Z6. Този път апаратът беше доста по-продаваем и се разпространи в много страни. Въпреки висоаката си функционалност и удобство моделът все пак има своите недостатъци, като например липсата на FM-радио, или възможност за свързване към гарнитура.
Още един представител на Linux-платформите е MOTOMAGX - Motorola MOTORAZR2 V8. Това е устройство, чиято апаратна система е много интересна. Процесорът ARM11 от Freescale притежава много по-ниска в сравнение с MOTOROKR Z6 честота-500 Mhz. Само че днес интерес представлява вградената NAND-памет(512 MB), място за microUSB, Bluetooth 2.0 EDR, както и 2-инчов външен екран със сензорни елементи за управление и система за обратна връзка.
Не по-малко интересен е и другият подобен апарат на компанията Motorola – U9, в който се наблюдават някои апаратни промени. Това е един от първите апарати на фирмата с автофокус, както и новият интерфейс Spinner Mode.
Но Motorola съвсем не е сама сред съвременните производители на Linux-устройствата. Днес подобни апарати могат да се видят и с модели на други компании кат например Nokia.
За разлика от продуктите на Motorola, това съвсем различни по идеология устройства-Nokia 770, N800, N810 са лишени от GSM-модул. Да се извършват обаждания е възможно, но благодарение на VoIP, използвайки WLAN-съединение. В същото време характеристиките на апаратите предизвикват уважение. Разполагат със сензорен екран с разширение 800х480 пиксела и мощен процесор TI OMAP 2420, чиято честота е 330 Mhz, 128 MB оперативна памет, Bluetooth, Wi-Fi, GPS-модул и сериозни мултимедийни възможности.
На 25 май 2005 година беше анонсиран първият интернет-планшет Nokia 770, изграден на базата на ОС Linux. Основната особеност на модела е 4-инчовият екран с разширение 800х480 пиксела. Поддържат се без кабелните интерфейси Bluetooth и Wi-Fi. И все пак моделът има три сериозни недостатъка: бавен процесор TI OMAP 1710 220 Mhz, малък обем оперативна памет и много малко време на автономна работа.
Linux-устройствата на Motorola и Nokia очакват сериозна конкуренция в бъдеще.
Утре
За бъдеще мобилният Linux ще се стреми към консолидиране усилията на производителите. Много от тях осъзнаха негативната страна на разсипване на силите за създаване на различни версии на Linux. Постепенно започнаха да се формират алианси по разработката на единни платформи.
Забавно е, но подобни тенденции води към подобряване на усилията. Вече в света има няколко подобни групи, освен това членството в тях не пречи на някои компании паралелно да се занимават със собствени разработки.
През ноември 2005 година бе основана организацията LiPS (Linux Phone Standards) Forum, която днес включва 20 компании, най-известни от които са: ACCESS (поглотившая в свое время PalmSource), ARM, France Telecom, MontaVista.
През януари пък миналата година беше образуван фонд LiMo (Linux Mobile) Foundation, чиито участници също се обединиха в създаването на единна мобилна Linux платформа. В състава на групата спадат: Motorola, Vodafone Group, NTT DoCoMo, Samsung Electronics, NEC, McAfee, LG Electronics и т.н.
Последният подобен съюз стана Open Handset Alliance, заедно с Google, представляващи заедно коалиция, създадена за усъвършенстване на платформите Android от Google и създаване на устройства, работещи с него.
Освен Android е разработeна още една версия-ALP (ACCESS Linux Platform), която през 2006 година бе представена от Convergent Linux от компанията la Mobile. Същата година бе представен и Linux-смартфон Greenphone, чиито характеристики не бяха никак лоши: процесор Intel (Marvell) XScale 312 Mhz, 64 MB RAM и 128 MB ROM, Bluetooth, Wi-Fi, сензорен екран. Програмната платформа беше Qtopia Phone Edition 4.1.4.
Проектът OpenMoko (Open Moblie Kommunications) на компанията FIC бе предназначен за създаване на масов Linux-смартфон, а продуктът на тайванската компания FIC (First International Computer) Neo1973 притежаваше много добри характеристики- в,8-инчов сензорен VGA-екран, процесор Samsung S3C2442 400 Mhz, видео ускорител SMedia 3362, 256 MB памет, Bluetooth, Wi-Fi, GPS-приемник.
Беше заявена работата с програмната платформа OpenMoko (Embedded Linux с основа 2.6.17), но интеграцията с Trolltech доведе до поддържане на Qtopia Phone Edition.
Интересът към новата платформа е забележителен, въпрос на време е да се види как ще се развият нещата по-нататък. Но едно вече е ясно- мобилният Linux вече се намира на по-добро ниво и сега е способен да бъде конкуренция и за други операционни системи. Най-вероятно 2008-a година ще донесе още повече изненади, кой знае.