Тechno Мobile

От няколко години на пазара борба водят всевъзможни носителите на памет от рода на USB флашки, портативни хард-дискове и разбира се карти с памет. В публичното пространство постоянно се появяват информации за все по-нови стандарти и все повече обеми с памет. И всичко това няма как да е и иначе, тъй като всички филми, снимки и документи – все пак трябва да има къде да се слага.

Флаш паметта няма подвижни елементи. Това автоматично означава, че е по-устойчива и удобна от всички останали носители на памет. Флаш чиповете са компактни, което позволява и създаването на малки устройства, които да използват предназначението им. Тази памет не изисква електрозахранване за запазването на данните, а при четене и запис ползва доста икономично потребление на енергия. Като недостатък трябва да се отбележи само ограниченото количество цикли на презаписване. Все пак обаче доста устройства, записват информацията десетки хиляди пъти, което стига за съхраняването на голямо количество снимки, видео и музикални-файлове за период от дълго време. За сега тези карти не могат да се използват като дискове с установена операционна система, но ние вярваме, че някой ден и това ще стане. Работата е там, че всяка операционна система непрекъснато презаписва някои свои служебни файлове и то в един и същи физически сегмент на паметта. А това е и най-слабото място на картата. В настоящата си статия спираме вниманието си подробно на отделните видове карти с памет, които пазара познава:

 Secure Digital Memory Card (SD и SDHC)
Това без съмнение е най-популярният в настоящия момент стандарт. Чрез името си, той е свързан с така наречения Secure Digital Music Initiative, формално превърнал се в средство за борба с пиратството, а фактически затрудняващ слушането на музика на спазващите закона потребители. За щастие обаче предвиденият стандарт за защита не получи голямо разпространение, което до голяма степен предопредели и лидерството на картите SD. Това разбира се не е единствената причина. Стандартът беше разработен и се поддържаше в началото от Matsushita, SanDisk и Toshiba. Следователно, постоянно се обновяваше и съответстваше на всички изисквания на времето. Немаловажно е и това, че този стандарт не принадлежи на една фирма и затова този вид карти предлагат отлично съотношение на цена и качество. В епохата на миниатюризацията, съществен плюс на стандарта е появата на карти в три форми. Това дава възможност за работа в най-различни устройства-от малки телефони, до професионални фото-и видеокамери.

Най-малките-microSD-имат размери 15x11x0,7 мм.
Те се използват в мобилните телефони, GPS-навигаторите, компактните аудиоплейъри и други подобни устройства, изискващи максимална икономия на място, а не рекордни скорости и обеми на паметта. Средният вариант miniSD е доста по-голям 21,5x20x1,4 мм. Много производители обаче го отрекоха и поради тази причина тези карти не получиха достатъчна популярност.

Най-големият вариант на такива карти е SD, чиито размери са-32x24x2,1 мм. Те са актуални за потребителите на фотоапарати, видеокамери, портативни компютри и много други устройства.

Първоначално стандартът SD позволяваше производството само на карти с обем до 2 GB, което очевидно съвсем не bе достатъчно. Проблемът се състоеше във файловата система FAT16, която не позволяваше разширяването му. Именно за това стана необходим стандартът SDHC, използващ файловата система FAT32. Той позволява създаването на карти с обем до 32 GB. Но не след дълго възникнаха проблеми със съвместимостта. Доста често SDHC-устройствата са съвместими със SD-картите, но не и SD-устройствата със SDHC-картите. Завършвайки прегледа на SD, трябва да се обясни абревиатурата SDIO (Secure Digital Input Output). Това е разширение на стандарта, станало необходимо, за да се достигне размера на устройствата с поддръжка на Compact Flash. То позволява поставянето на карти в по-малки устройства, GPS навигатoри, ТВ-тунери и т.н.

Compact Flash
Това е най-старият стандарт от разглежданите, който се появи още през 1994-та година. Той и до ден днешен той не е загубил своята актуалност. Нещо повече, стандартът продължава да поставя рекорди в скоростта, обема и сигурността. Потребителите на CF-карти, практически нямат проблеми със съвместимостта дори с най-старите устройства. Най-накрая Compact Flash е съвместим и с IDE, а за потребителя това означава, че вместо карта, в някои случаи могат да бъдат използвани и доста други приспособления. Например Wi-Fi-адаптер, GPS-модул и т.н.
Въпреки всички свои достойнства, картите Compact Flash не успяха да устоят на борбата със SD, заради размерите. Като цяло те не са големи-43x36x3,3 мм., но в сравнение с microSD, са огромни. Със сигурност обаче може да се каже, че бъдещето на Compact Flash няма да бъде помрачено от конкурентите, тъй като стандартът не престава да удивява и да радва потребителите с нововъведения.

Memory Stick
За разлика от двата предишни стандарта, този принадлежи на определена фирма-Sony. Освен нея, лицензията за производство на картата от този формат притежават SanDisk и Lexar. Тоест, конкуренция практически няма и не е чудно, че цената на картите Memory Stick е висока, а максималният обем-по-малък отколкото при конкурентите. Заради това, устройствата със Memory Stick-слот не са много.
Memory Stick има няколко под-стандарта и те се появиха по същите причини, както и SD. Първите Memory Stick притежаваха обем 128 MB, след което се появи Memory Stick PRO, под-стандарт с по-голям обем и скорост на обменяне на данни. Започнаха да се търсят и карти за малки фотоапарати и плейъри, и бяха създадени под-стандартите Memory Stick Duo и PRO Duo. А за съвсем компактните устройства като мобилните телефони, бяха създадени Memory Stick Micro. Със съвместимостта ситуацията не е никак лоша, защото Memory Stick могат да бъдат използвани в апаратите Memory Stick PRO, чрез специални адаптери.

xD-Picture Card
Този стандарт беше разработен от компаниите Olympus и FujiFilm и днес е главен аутсайдер на пазара. Това всъщност не изненадващо. Нито една от компаниите-основателки не е производителка на флеш-памет, а карти с тяхно лого се произвеждат от Toshiba и Samsung. Естествено, при тази ситуация собствениците на стандарта не могат да осигурят съответствието в изискванията на времето. Главните минуси бяха малкият обем и доста високата цена. В началото на 2005-та година беше въведен стандартът Type M, поддържащ карти до 8 GB обем, но скоростта на четене и запис на информацията беше намалена. Тоест, използването на подобни карти е неудобно, а при стандартно разширение за видео и снимка-съвсем невъзможно. Поради тази причина в края на годината беше въведен още един под-стандарт-Type H. При него скоростта на работа с данните се повиши, но максималният размер на данните е само 2 GB.

MultiMediaCard (MMC)
MMC е донякъде предшественик на стандарта SD. Ето защо картите MMC могат да се използват в повечето SD устройства. Tакава съвместимост обаче доведе до изоставането на MMC от популярният му последовател. Формално стандартът се развива, картите памет се продават и освен това, те са напълно конкурентно способни по цена и качество. Нови MMC-устройства обаче практически не се произвеждат.
Максималният обем на класическите MMC-карти, присъстващи на пазара е около 4 GB. През последните години бяха създадени няколко под-стандарта като RS-MMC (Reduced-Size MultiMediaCard) и MMCmicro, даващи възможност за пускане на съвместими карти с по-малки размери от стандартните. DV-MMC (Dual-Voltage MultiMediaCard) може да се похвали с ниското енерго-потребление, което е от изключителна важност за мобилните устройства. MMCplus и MMCmobile се отличават с голяма скорост на работа с информацията, а подстандартът MiCard позволява ползването на карти с обем до 2048 GB.

SmartMedia

Този формат беше създаден от фирмата Toshiba през 1995-та година. Максималният обем на картите беше 128 MB, но днес стандартът отдавна е замрял и вероятност за покупка на подобна карта е нулева. Единственото изключение са разнообразните кредитори от вида 28-in-1. Всъщност и тази поддръжка на стандарта се осъществява само за маркетингови цели.

Разглеждайки всички видове карти, може да се стигне до извод за най-необходимата и полезна. Трябва да се напомни, че скоростта на работа на дадена карта в много случаи е не по-малко важна от характеристиката й, отколкото обема или цената. Скоростта се измерва в CD-ROМ-ови мерки-1х = 150 kb/sec. Тоест, ако на картата памет има надпис, 120х, това означава, че нейната скорост на четене и запис е не по-малко от 18 MB/sec.
Най-известните производители на карти памет са трите фирми-SanDisk, Transcend и Kingston. Те създават всички видове карти, но разбира се много достойни продукти произвеждат и Corsair, Panasonic, Sony, Canon и т.н..